Диван

спомням си една кука,

която ме закача за живота

и назад ме придърпва

слънчев град за света прикачен...

ще ми се в него да скоча

свит на руло флаг,

на забрава обречен

и тумор си спомням,

нарастващ с моите рани

ловкостта на ръцете ми не стига

да повдигна сърцето си

откъдето е паднало

скалата, която в мен се раздвижва

ме притиска неистово

кажете ми трябва ли

да се чувствам виновна

когато се улавям, че мисля за вас

събудете ме, моля,

успяваме ли да отговорим

на всичко може би

нямаме вече време за живот

знаете, че

думите са ключът към мен

и че този сеанс се води ваш

но виждате, на дивана отново съм аз