Zdravka Marinova

Poetry

ПЪТ КЪМ ТЕБ

Be first to rate

Poetry

Старицата

Be first to rate

More

* * *

5.00   (1 votes)

Понякога е нужен само поглед,

Едно докосване,една усмивка,

Когато думите са изговорени,

А много са изпитите напитки.

 

Понякога сънувам, че сънувам-

Тъй илюзорен е светът

                 и неговият смисъл.

Една магьосница ми пророкува -

остават само думите написани.

 

остава да ни свети добротата,

задъханият шепот нощем -

до края на света и по-нататък

ще бъдеш с мен и даже още.

 

Молитвено живея, към небето

Все по-често поглед вдигам.

Предчувствам-там е мястото, където

Бог пише своята безкрайна книга.

 

Отгоре наблюдава как се боря

със вятърните мелници във себе си.

Човеци търся,а не хора,

Превърнати в тълпа безверници.

 

Земята се върти,а аз оставам

На старостта във опозиция.

Със Слънцето не се прощавам-

Ще го достигна утре с птиците.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2024