Хората, които сме обичали

Те няма да се върнат.
Вратата няма да отворят никога.
Ще идват през нощта да ни прегърнат.
но сън ще е. А всъщност ще е тихо.
И само с болката ще пием чай.
Утехата ще дирим в спомени.
Сърцата ни във странен обичай
ще спират. И ще тръгват тромаво.
И ще изпращаме по птиците
писма и разкаяние.
От хората, които сме обичали
остават пътища неизвървяни.
Остава песен, изсушено цвете,
и тяхното безмълвно завещание:
Животът ни да е такъв, че да засвети
звезда, която сме им обещали.

                                     17.05.2019