* * *

Видях те в гръб и вече се смрачи.

Солена е сълзата на горчилките.

Тъгата от усмихнати очи

запя внезапно във бутилката.

В един кънтящо бял каданс

умирайки танцуваха светулките.

Пронизваха душата на Сен Санс

бленуващите струни на цигулката.

Когато се разливаше елей

във сънищата на годините

надничаше от бездните Орфей,

за Евридика и за виното.

Ще пийна сам един студен Мавруд.

с поредното ми пеещо безумие.

Дори и да не съм напълно луд -

над мен са небеса и пълнолуния.