Да тръгваме. Посоки има много
и пътища към всички нощни гари.
Помахай ми от ъгъла за сбогом,
защото с ветровете разговарям.
И всеки сам със себе си говори.
Нощта е флирт с внезапни пантомими.
Надничат от среднощния прозорец
разплакани усмивки на Проксима.
Завръщайки се в своята Итака
посреща ме началото на края.
Там никакви пристанища не чакам
и никакви трибуни не желая.
А корабът безпаметно люлее
безброй катастрофирали успехи.
И тихичко в оскъдиците пеят
мълчания от отразено ехо.
И зъзнейки от спомени по тебе
премръзнали безсъници изричам.
Навярно затова съм им потребен -
да пазя тишина и да съм ничий.
Събирам нощ за всички тъмни птици,
които в своя полет се прераждат.
Безкрайна нощ - безкрайна върволица
удавници, умиращи от жажда.
И после пак, когато много смътно
пълзят назад вълните уморени,
рисувам фар и ветрове попътни
за рифове, за елфи, за сирени.
И все така, когато неизбежно
доливам си поредната горчивка,
потрепва в небесата с много нежност
следа от чезнещата ти усмивка.
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.