Отначало плъзна слух, че край Пилювите дупки се навъртат
нощем самодиви. После баба Таратана нададе вой; щяла да съди държавата в
Страстбург, че и изчезнали яйцата от полога, та си викам: „има още нещо”. Но,
когато умря Колю Нихтянов, ситуацията стана съвсем сериозна и трябваше да се
вземат мерки. Проблемът възникна поради обстоятелството, че Колю Нихтянов
/съгласно медицинските експертизи/, е умирал няколко пъти, дори го бяхме
задраскали от списъците, и „възкръсваше” малко преди погребението, та сега хората
решиха да изчакат, да не би да му е станало навик. Казват, че бил още топъл
/вече четвърти ден/ и смърдял на бъчва, което си е нормално, предвид факта, че
човекът нямаше спомен нявгаш да е бил трезвен. Възможно е да се е мумифицирал
приживе /дори никак не би било чудно/, но в споровете между доктора и попа, бях
само арбитър и не вземах ничия страна, поради липса на компетентност; и
наистина те предпочитат гроздова, пък аз обикновен мавруд с бабекова луканка.
Междувременно поп Дончо, по силата на своите приоритети, твърдеше, че е умрял,
а доктор Крушев, че не е съвсем жив /разликата е в нюанса/, но иначе ракията е
от ланската реколта и е важно да не се предозира.
Какво друго ли? Ами нищо особено и това е самото ежедневие. Понякога записвам
туй онуй в тефтера, заради самата статистика; не че е толкова важно, но хората
измислиха цели институти за целта и сега трябва да им създаваме работа: дядо
Желю – кравая паднал от магарето и си счупил крака, ходи с патерици, та се
отбих да го видя. „Ти го остави сега тоя крак; майната му няма да играя футбол,
ами си загубих единия цървул!” – ядосва се той.
Баба Корда не успяла навреме да се разопакова и се изпуснала; разправят
бабичките, че забравила да се подмени, ходи из село и смърди на урина.
Циганката Алтъна родила ново бебе – албиносче и иска да го кръщава на мое име,
та да давам бакшиш. Разбира се, умря и баба Рамочка; тя отдавна се канеше да го
прави и накрая Господ се смили. Добре, че пукна най-после дъртата вещица; бяха
пропищели от нея другите бабички, заради магиите, дето им правела, та им
измирали старците баш срещу Еньов ден и баш по икиндия. Лошото е, че живееше
сама, както повечето хорица в това умиращо село и никой не разбрал кога се е
случило. Усетили чак, когато се понесла смрад и решили да разбият вратата. На
всичко отгоре, като отворили стаичката, отвътре изскочила една черна котка и с
яростен съсък се втурнала към плевника; иди после разправяй, че няма из село
вампири. Единствен Толата се зае сериозно с проблема и изтрепа на бърза ръка
всички черни котки, за да спаси селото от вампирската напаст. Толата е един от
множеството местни имбецили, който остана жив след поредната грипна епидемия и
заместваше временно Тошката Нисторов на каменните кариери. Това се случи, след
като последният замръзна на работното си място баш срещу Коледа, защото някаква
самодива му пеела по
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.