В
затвора попаднах на една странна личност, която успя до голяма степен да
промени отрицателното ми отношение към всички питомци на това държавно
учреждение. Като пренебрегнем циганската сган – пъплеща наоколо и цялата онази
безнадеждна пасмина рецидивисти, за които битието извън затвора е непосилно и
следователно – временно, то съществува и една тясна прослойка пандизчийски
интелектуалци, които са в състояние да сътворят истински шедьоври на затворническото
изкуство.
Този беше от същата категория и веднага си пролича, че попадането му тук е
някак случайно, дори може би, преднамерено. Външно не блестеше с нищо –
прекалено семпла индивидуалност, някак почти смачкана, но в замяна на това
усмивката не слизаше от птичата му физиономия, - вечно любезен дребен мошеник,
разбира се, с богато въображение и една единствена слабост – мразеше
патологично съсловието на банкерите и лихварите.
В това отношение някакси си допаднахме, защото и аз не питая особено нежни
чувства към тази лихварска пасмина, дето превърна толкова наивни хорица в
просяци. А, когато разбрах, че е успял да изработи една от най-реномираните
финансови институции, разбира се, потомци на Моше, определено ми стана
симпатичен.
- Намразих ги, защото заради тях загубих брат си – сподели той веднъж на чашка
джибровица с израз на неутолима тъга.
Момент да обясня първо, че едно от добрите неща на пловдивския затвор е
възможността сами да си варим ракията. Инсталирана е специална апаратура,
обслужвана от квалифициран персонал, който се справя перфектно. И съответно
сами си я консумираме по килиите. Понякога вземат участие и надзирателите, но
това е публична тайна.
-
Брат ми беше затънал в дългове – продължи той - защото жена му боледуваше и
трябваха спешно пари за лечение. После се оказа, че има да връща два пъти
повече отколкото е теглил, освен това жена му почина на операционната маса и
накрая, в пристъп на депресия, решил да сложи край на живота си. Опитах се да
му помогна, дори пропилях всичките си спестявания и, когато самият аз се сдобих
с една недвусмислена диагноза стигнах до извода, че е време да взема крути
мерки. Както можеше да се очаква, преди да вляза в затвора, докторите ми
откриха рак.
Той се намръщи за момент и продължи:
-
Никога не съм вярвал особено на докторите. Те са в състояние да изкарат и
най-безобидната хрема рак или дори Паркинсон, доколкото това спомага за
източване на здравната каса, но все пак не е съвсем без значение да го чуеш от
устата на специалист.
Как попаднах в затвора л
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.