За Маньо Стоянов и неговите пловдивски книги

4.34   (94 votes)

“Възрожденският Пловдив” (1981) на Николай Генчев, “Когато Пловдив беше столица. Очерци за Източна Румелия” (1974) на Маньо Стоянов и “Пловдивска хроника” (1971) на Никола Алваджиев образуват своеобразен триптих за българското битие на древния и вечен град – от епохата на националното пробуждане, през началните години на следосвобожденска България до първото петдесетилетие на ХХ век.· Сред тях книгата на Маньо Стоянов сякаш не е толкова популярна, по-малко се знае и за автора й, което налага краткото представяне на живота и творчеството му.

Той е роден на 31 май 1903 г. в Душанци – старопланинско село, разположено на река Тополница. Неграмотните му родители имат седем деца, които отрано се захващат със селския труд. Единствено ученолюбив сред тях, бъдещият изследовател завършва прогимназия в отстоящия на 8 километра град Пирдоп и постъпва в Пловдивската духовна семинария.

През 20-те години на миналия век семинариите са единствените български учебни заведения (Богословският факултет на Софийския университет се открива през 1923 г.), даващи солидни познания по християнска религия. Специално пловдивската, освен с добрата си база и стипендиите за нуждаещите се, е прочута с подбора на учениците и с отличните си преподаватели. Образователната програма е като тази на тогавашните класически гимназии, което несъмнено разширява интелектуалния хоризонт на възпитаниците, мнозина от които оставят следи в различни области на науката, културата, литературата. От голямо значение е, че ректор на семинарията е професор д-р архимандрит Евтимий. Родом от Копривщица (където е и погребан в църковния двор, до гроба на Димчо Дебелянов), видният български клирик и учен получава солидно образование в Цариград и Киев.

Маньо Стоянов с насърчението и помощта на този възрожденски човек, (както го определя по-късно) завършва с пълно отличие Пловдивската духовна семинария, получава стипендия за учене в чужбина и през 1926 г. става студент по богословие в Берн. Неизтощимата му жажда за знание го тласка да запише и философия във Фрибург. Така през 1930 г. той завършва с докторат по теология на тема „Черковно-политическата дейност на митрополит Климент Търновски”, а година по-късно и с докторат по философия на тема: „Григорий Петров и житейското му дело”. Ето какъв човек се завръща в родната семинария, за да преподава латински, гръцки и немски език през 1932–1935 г. След това учителства в гимназиите на Пловдив (междувременно се венчава с колежка, преподавателка по български език и литература), Сливен и София. В столицата младият интелектуалец прави впечатление на изтъкнати учени и книжовници, оттогава започва и дружбата му с изтъкнатия библиограф Тодор Боров.

Най-важните етапи в научното израстване и утвърждаване на Маньо Стоянов са свързани с новото му пребиваване в Пловдив, когато от 1945 до 1948 г. (по препоръка на Тодор Боров) той става уредник и директор на Народна библиотека “Иван Вазов”, и особено след трайното му установяване в София като

1234>>>

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020