За Маньо Стоянов и неговите пловдивски книги

рските книги и периодични издания. 1806 – 1878” (1957; 1959). Без тези над 1600 печатни страници, оценени от професор Божидар Райков като „жизнен подвиг”, „погълнал повече от десет години денонощна (в прекия смисъл на думата) работа”, „днес е немислимо нито едно проучване върху нашето национално възраждане”. Капиталният двутомник по своеобразен начин продължава най-високите постижения на литературната ни наука и е с множество откривателски приноси, подчертавани от специалистите през десетилетията. “Научният подход на автора е позитивистичен, характеризира се с необичайна добросъвестност и голяма пълнота и изчерпателност на фактическия материал”, твърди се в „Енциклопедия на българската възрожденска литература” (1997) по този повод.

Пловдивският период в житейската и духовната история на Маньо Стоянов оставя видими следи в научните му интереси. Той е изследовател на прочутата българска фамилия Чалъкови, чиито представители са енергични деятели на националното възраждане; на изключителния педагог, енциклопедист и активен обществен деец Найден Геров; на предосвобожденските пловдивски духовни и културни събития. Задълбоченият и темпераментен изследовател увенчава десетилетните си проучвания с трудове, представили убедително националната значимост на Пловдив през епохата на Възраждането и Източна Румелия. А рецензията му върху „История на Пловдив от най-стари времена до наши дни” на Константинос Апостолидис е дело на „истински историк на града – един от най-ерудираните познавачи на духовния живот на възрожденския Пловдив”, както посочва в четирикратно издадената си „Пловдивска енциклопедия” Георги Райчевски.

Това е само част от книжовните завещания на Маньо Стоянов, за когото д-р Лиана Гълъбова отбелязва, че е бил щастлив още приживе да види, че „близки, познати и колеги засвидетелстват обичта и уважението към големия учен, преклонението пред неговия всеотдаен труд, голяма ерудиция и задълбочено познаване на възрожденската книжнина”.· До края на дългия си живот той е верен на призванието си на изследовател, което личи в „Букви и книги” (1978), „Стари гръцки книги в България” (1978), „Тодор Пирдопски – книжовник и илюстратор” (1984). Неуморният труженик склопва очи на 5 ноември 1986.

*

През 1966 г. Маньо Стоянов публикува изненадваща и безспорно увлекателна книга – „Пътят към свободата. Исторически разкази за Пловдив през Възраждането”. Тук в центъра на вниманието са животът и борбите на вече икономически замогналата се и интелектуално израсналата българска общност в града. Особено внимание е обърнато на борбата за църковна независимост, което фактически води до признаване правата на националните стремежи към политическа свобода и самостоятелна държава. Върху основата на известни документирани факти и новоиздирени архивни свидетелства Маньо Стоянов живо пресъздава бита и психиката на пловдивските еснафи, които отстояват българската си принадлежност, умело противопоставяйки се на ленивата турска администрация и на високомер