За "Хубава и проклета си" на Петър Анастасов

4.98   (472 votes)
красиво и печално, единствено безсмъртие – любов” намира своите разнолики превъплъщения в трепетно-нежното чувство към жената. Отношението към нея ми се вижда по рицарски ритуално.

Но тя не е само Прекрасната дама, пред която се коленичи, не е само съществена част от живота на героя, а елемент от цялостно сложното възприемане на света. Тя е и жена, и идея, с реални и нереални очертания; съществува в миналото така естествено, както и в настоящето. И тук – в наглед несложното и разбиращото се от само себе си изживяване – се крият по-дълбоки пластове. Това проличава не само в драмата на актрисата от “Тройно огледало”, която е раздвоена между любов и изкуство, но и в творби, в които “страничните шумове” вземат връх над обертона на любовната изповед.

Поетът не познава безгрижието на духа. Той търси спокойствието, възхищава се от хармонията, но му е чужда безметежността. Случайността на изживяванията, експромтното хрумване рядко са в основата на лирическите му настроения. А иначе енергията на мисълта се заражда и сред външната статичност. Така е в “Бургас”, където не движението, а предчувствието за движение събужда изживявания с лирико-философска стойност, в които естественото и ирационалното са в изразителен синтез:

Каква е тази магия неизбежна, дето си играе

с отделните съдби човешки и с общата съдба безбройна.

Навярно тя не е безкрайна, но все не й се вижда краят

и хората умират тъжни, загадъчни и неспокойни.

Тук по силата на осмислената поетическа приумица неподвижното оживява, привичните очертания приемат друга форма така, както лампичката се откъсва от тавана и полита към небесата.

Великолепно стихотворение, което по асоциация ми напомня един разказ на Хулио Кортасар, в който героят споделя:

Току-що видях едно пате, което плаваше в едно от езерата на Булонския лес, и беше толкова красиво и толкова чудно,че не можах да сторя нищо друго, освен да клекна до езерото и да остана не знам колко време загледан в неговата красота, в буйната радост на неговите очи, тази двойна нежна линия, която гърдите му пресичат в езерната вода и която се отваря, докато се изгуби далече. Моето въодушевление не се ражда само от патето, то е нещо, което патето отведнъж избистря, защото понякога може да бъде сух лист, полюляващ се върху ръба на пейка, или портокаловоцветен кран, огромен и нежен срещу лазурното следобедно небе, или мирисът на влаков вагон, когато човек влиза и си има билет за еди-колко си часово пътуване и всичко ще се изреди: спирките, сандвичът с шунка, ключовете за палене и гасене на светлината /една бяла и една теменужена/, вентилацията, която може да се усилва и отслабва, всичко това ми се струва тъй красиво и почти невъзможно, че да го имам ей тук, с ръка да го докосна, ме изпълва със своеобразна вътреш

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2021