За "Хубава и проклета си" на Петър Анастасов

иално в сферата на любовното – при Петър Анастасов всичко се изживява интензивно в пресечните точки, в синтезите на духовно и телесно. Оттук и тази светла и проблематизираща същност на стиховете му. Чрез любовта той прониква в живота, в битийните му питания, достига до архетипната си и модерна същност, до откровения от разнороден емоционален порядък. И това не са студенокръвни откровения, а откровения – озаряващи, изпълнени с радостта и болката на живия – фин, интелигентен, опиянен и терзаещ се дух. Дух, който помни сълзата – божествеността й, кристалната й чистота, красивата й саможертва, гордата й самота. Перифразирам „Студено е през януари”. А ми се иска да завърша с онова скръбно и по дебеляновски страшно „прииждат морните вълни на моите последни дни”. И с лирически безстрашното преодоляване на ужаса от небитието:

Обичан и обичан бях –

благодаря ти, че живях…

Какво да кажа – тварността и тленността на човека са незначителен факт пред висшите човешки фактори, пред най-духовните аргументи на личността – любовта и поезията.