Пловдивският университет - литературната история на Пловдив

000 представяния на писатели из цялата страна. Вероятно това е постижение, достойно за книгите с рекорди на “Гинес”, докато собствените книги на оратора са относително малко: тритомникът “Думи за известни писатели и книги” (2003 – 2007) и “Мигновения с тях” (2003). От 1995 г. Марин Кадиев е заместник-председател на Съюза на независимите български писатели, а днес го оглавява. Със свойствения си темперамент той от 2002 г. води предаването “Не мога да мълча” по телевизия СКАТ, представящо съвременни български творци.

Родена в Плевен, свързана още от детството си със Свищов, доцент

Юлия Николова (1941)

е сред първите асистенти в пловдивската филология. Увлечена от поезията през студентските си години в София, младата учителка открива и насърчава поета Николай Искъров – неин ученик в Свищов. Юлия Николова е автор на монографията “Сава Радулов” (1989), на многократно преиздаваната “Възрожденски уроци” (1993; 1996; 2003), на голямото проучване, озаглавено скромно “Записки по българска възрожденска литература” (2004). Някои от характеристиките на изследователката бяха използвани в досегашното изложение, в представянето на свързаните с Пловдив книжовници и творци (Константин Фотинов, Найден Геров, Йоаким Груев, Иван Богоров, Любен Каравелов) личат “възрожденските уроци” на Юлия Николова, чиито приносни трудове са ценени от специалисти и студенти, но не са предназначени единствено за тях. Научната прецизност и съкровеният патос на авторовите послания предполага достигането им до широката българска аудитория.

С възрожденско родолюбие отличната преподавателка изпълнява дълга си към града на своята младост чрез енциклопедичната книга “Достойно естъ. Свищов през деветнадесетия век и първото десетилетие на ХХ век. Личности – събития – факти” (2006). Най-вече заради този труд Юлия Николова е обявена за почетен гражданин на дунавския град.

С всепризнати заслуги за създаването на модерни литературни традиции в университета и в града от 70-те години насам е

Огнян Сапарев (1942)

Той е роден в София, но от петгодишен живее в Пловдив, където завършва гимназиално образование. През 1973 г. се завръща в своя град с реномето на антиофициозен критик, за да стане любимец на студентите. С изявите си като лектор и свободомислеща личност Сапарев бързо печели популярност сред обществеността на града. Едва ли някой от университетските преподаватели е бил повече “притча во язицех” от винаги оригиналния Оги, както го наричат многобройните му почитатели. Едва ли и по-късно, когато след демократичните промени става видна обществена фигура: директор на Българската национална телевизия (1991), депутат (2001–2005), ректор в продължение на 10 години (1993–2003) на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, Огнян Сапарев се е радвал на т