Интуитивно

В автобуса е топло и всичко живо спи, без шофьора, естествено. Работническата класа е станала в пет и половина, за да тръгне за работа, и ще се върне вечерта между девет и половина и десет, ако всичко с транспорта е наред. Подпрял глава на стъклото, той се взира в зимната мъгла и е ясно, че не се вижда нищо, но пък може да се визуализира като мечтание. Беше от мечтателите и не го криеше, а колегите го обичаха точно поради този факт. Подобни екземпляри са атрактивни спрямо суровите мъже от рудника и се явяват душата на колектива. Разказваше причудливи истории, в повечето случаи смешни, а понякога с докарана до садизъм шокираща поанта, рефлектираща в последващите адаптации и кавъри на официалната версия, разнасяни след това из целия енергиен комплекс. Не му се спеше, което подсказваше за спокоен откъм аварии ден. Иначе вечер си лягаше като пеленак с органичното предчувствие как ще трепери в снега до някой изгърмял високомощен кабел.

В стаята за назначения началник-смяната набързо записва работните номера, разпределя задачите и после пак на автобуса, но към участъка, където ги очаква синята радиоактивна кал, която трябва да се гази покрай дългите километри гумени транспортни ленти. И в този автобус е топло, а хората отново затварят очи поне за четвърт час, че в подобни “учреждения” лека работа няма. Снегът е покрил всичко почти, освен черно-сините пътища, а в салона на транспортното средство сякаш се чува всеобщата мечта на миньорите за пролет, слънце, лястовички и щъркели.

Във фургона също е топло. Колегите с нетърпение споделят, че през нощната смяна няма никакви проблеми и моментално изхвърчат, за да се качат на същия автобус, но в противоположна посока.Чайникът е полупълен с гореща вода, щото тези преди него са пили сутрешно кафе. Мисълта му върви към подобно действие, но нека за всеки случай да се преоблече. След десет минути вече може да се пие топлата напитка, но телефонът забучава тревожно и той усеща как този път интуицията се е подиграла със своя хазяин.

Кафето остава неизпито, чантата със схемите и инструментите е на рамото, шофьорът на триоската вече чака в кабината. Мъгла и кал. Пълзене към задвижващата станция, дето не ще да задвижва.

Вече е в електрозалата и бързо се ориентира в обстановката. Дребна работа се оказва проблемът и автоматичният предпазител заема стандартна позиция. Застанал до единия от високомощните двигатели, той пали цигара в очакването на “пуска”. Гласът на дежурната операторка раздира зимната мъгла с оповестяване началото на работата, а лошата видимост не му позволява да осъзнае водата, събрана около захранващия кабел на мотора. Последното, което видя, бе адска светкавица, съпроводена с още по-адска болка в главата.

– Докторе, как е нашият? – дочува познат глас и се опитва да види, но безуспешно.

– Животът му е вън от опасност – това е пък тотално непознат звук, – за съжаление не мога да кажа същото за очите. Докато не дойдат от столицата големите капацитети, съм п