Поетът

4.92   (368 votes)

Тъй мълчаливо ме боли сърцето,

та по някой път си казвам,

че по-добре е да не бях го имал.

 

Човеко, който няма никога да видя,

и ти, жена, която няма да усетиш ласките ми.

Обръщам се към вас, понеже нямам друго и едва ли

на старини ще съм постигнал нещо.

 

Очаквайте с тревога да ме срещнете

по пътищата с моята окаяна китара

и с песента, която няма да довърша.

Да бяхте слепи, щях да се надявам

на някаква случайност: как прекрасно искам

на някого да кажа откъде да мине.

 

Желал бих собствениците на моето сърце

да ми простят, че някой път жесток съм бивал.

Че ако нямаше жестоки думи,

не би се проявила добротата и поетът

не би царувал толкова хилядолетия.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020