НАКРАТКО

            Не бях преживявала тази прегръдка.

            В ръцете ти е красиво и тъмно.

            Злокобно е: като очакване в тишината. Пердето нетрепващо,

паякът в ъгъла, неотгонимите призраци – всичко ме разрушава.

Прегръдка, в която не сме спасени: не сме детето и старецът,

градината и домът, и всичко останало, вече сме аз и ти, аз-ти.

Прегръдка-преграда: ти си сам. Прегръдка-пронизване: сам си.

Прегръдка-прозрение: сам.

            Заселил си свойто лице с белези от съдба, с хладнокръвни

опитомени очи, които утре ще се отвърнат от мен, за да бъдеш

сам.

            Издигнал си в себе си градове с много къщи, площади,

летища, улици, арки, мостове, музеи и хора, за да бъдеш

сам.

            Отгледал си свойте безсънни морета, предизвикваш

приливите и отливите им, за да бъдеш сам. Всичко те разрушава.

Изричам го с устни, пропукани от проклятието – да говорят.

            В ръцете ти е красиво и тъмно.

            Прегръщам те под крилото на бухал.