ЧЕРНОВА

Боли ме, та как ме мързи

да си припомня съня,

да пусна транзистора,

да стана, да ида до кухнята,

да включа котлона, да се поколебая

кафе или чай, да го изключа,

да отворя хладилника,

да се натъпча от отчаяние,

да зачета вчерашен вестник,

да ми се доповръща от всичко.

Родино, ронлив бряг, на който познах

сбъдването на страховете,

скъсването на струните,

ситостта на сетивата,

спазмите на срама,

самостта.