Когато за първи път се сблъскваш с невероятно интелигентния и същевременно абсолютно човешки израз “Битието определя съзнанието“, не винаги имаш достатъчно жизнен опит да се съгласиш с него. Но минават годинките като калейдоскоп в панорама и в един хубав момент възклицаваш почти като Фауст, ама не точно: „Колко е прав Кърльо Мърльо, мамка му!“ Че е прав, прав е, ама що така го назоваваш, си знаете само ти и Юз Алешковски, който го нарече така в романа си „Кенгуру“, та му го залепи това название заради всичките поразии, които неговата измислена философия донесе за Света.
Само където Кърльо Мърльо не дели битиетата на материално и духовно, а те си имат разлика и са като онези персийско-бактрийски братя богове дето постоянно се бият помежду си. Нито Ахриман побеждава, ни Ормузд надвива, но това позволява на хората да се делят на две фенски агитки, а Битието също се разцепва в два лагера, като материалното е при Лошия, а духовното – при Добрия. Поне така са мислили манихейците, зороастрийците и други подобни.
И щом в два и половина сутринта се събудиш потен и стресиран от кънтящия въпрос “Е ли е това твоето Битие или ти на инат го изживяваш?“, търсиш скритата цигара и излизаш в градината за среднощно пушене след три години въздържание. И добре, че няма огледало, за да се видиш като разрошен таласъм по боксерки и фланелка, на която пише „Армия на спасението”.
Сядаш върху постоянно присъстващия шезлонг и много си зарадван от факта, че никой не те вижда какъв си идиот, дори два идиота, че и повече. Ама той въпросът си стои и не ще да си ходи. И щеш не щеш, трябва да отговориш отговора, иначе спането се отлага за неопределено времево измерение. Това му е кофтито да се изживяваш като псевдопоет или също такъв писател, щото си вечно в питане, а Гугъл колкото и да е всезнаещ, някои въпроси ги оставя за индивидуално разплитане. Такива като тоя, дето се яви вместо будилник по никое време. Пушиш и напълно разконцентрирано се концентрираш към нещицата от духовното битие. Щото те псевдотворците си въобразяват, че са там – в духовността, в имагинерността на сакралните емоционални флуиди.
„Какво трябва да си завършил, за да си псевдопишещ“ – се питаш ти посред цигарата. И си отговаряш, че това е без никакво значение, щото си псевдо, тоест неоторизиран съставяч на текстове и не ти пука колко четящи те четат, а пък изобщо ти е през органите за размножение какво си мислят литературните критици за твоите писания. То това псевдото са много нескромни и понякога зли. Никакъв „Венец на природата” не са, а уж като духовни присъстват при Добрия бог, но като заядливци трябва да се изнесат при Ахримана. Парадоксът на псевдотворчеството изкристализира към изкривяване, а не към определяне на съзнанието.То какво ли да му определяш пък на това ми ти съзнание, щом писането се явява подсъзнателно действие. Според известни езотерични, теологични и теософски хипотези творческият процес се извършва в контакт с Акашовите записи, Ноосферата или Вселенск
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.