Черно

4.92   (50 votes)

По пътищата ходят черни

лица и в черно се загръщат.

Мълви чернеят достоверни

за мрачните ни черни къщи.

 

Понякога за миг ще зърнеш

през плътно спуснати завеси

как някой черно е прегърнал

и черно с черното е смесил.

 

Ако светът те е отписал

и някой гладен те нахрани,

ти пращаш черната си мисъл

да спи по черните балкани.

 

През теб минава равномерна

реч с черна точица накрая.

И твоята сълза е черна,

защото в черен час дошла е.

 

Но смисълът не е в сълзата,

а в туй, което я извика.

И ето, черна е следата,

и черно, дето си проникнал.

 

Навярно нещо лековерно

в приумиците ми ветрее.

Когато всичко ми е черно,

тогава само ми се пее.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020