Не всяка слава блести

Керванът е глътка вода,

която прекосява

безкрая на чудовищна жажда,

безумна езда ,

чийто път слънцето с огън прегражда

от първия блясък

чак до нощта,

когато горещият пясък,

щом в мрака опре,

ще спре

и

изстине.

След сън само миг

керванът се плъзва

като камшик

по камилските гърбици

на пустинята,

и тя тръгва отново

с бедуините.

Щом стигне далечния град

оттатък Сахара,

като попаднал в целта снаряд

керванът взривява

неописуема врява

от градските порти чак до пазара.

След безмълвните пясъци

в лудите крясъци

керванът щастлив разпознава

гласа на своята слава.