Любовта и яростта в прозата на Красимир Димовски

          Красимир Димовски започва творческия си път с разкази и новели. Първите му книги са „Ние, кавалеристите“ и „Райската градина“. Интересното при него е, че след последвалото почти тридесетгодишно творческо мълчание, той издава двете си основни емблематични прозаични книги – сборникът с разкази „Момичето, което предсказваше миналото“ (2021) и „Ловецът на русалки“ (2022), която съдържа три новели за любовта и яростта.

     Отличителното за прозата на Красимир Димовски е това, че в творбите му е силно биографичното начало. Неговият творчески свят  се намира в любимото му село Яврово и е заключен между голямата планина Могила и малката Могилчица. Там е неговият тематичен и сюжетен творчески Рай, това е неговото творческо царство, писателските му кладенци, на които той не изневерява, а им остава верен досега. От там черпи сюжетите за своята проза, но те не остават затворени в това пространство, а свободно шестват из родината и общуват със света. И това е благодарение на дарбата на писателя да превръща регионалното в национално и общочовешко. Неговите герои живеят в затвореното пространство на селото си, но духовно общуват със света.

     Повечето от заглавията говорят за универсалността, които носят техните послания: „Ние, кавалеристите“; „Победителят“; „Млечният път“; „Летящият чичо Михо“; „Перушината на света“; „Титаня“ (асоциацията с „Титаник“); „Моят татко, Кайзера“; „ Момичето, което предсказваше миналото“… Универсалното звучене на разказите на Красимир Димовски се получава от факта, че в творбите си той поставя най-важните екзистенциални, философски и метафизически битийни въпроси за човека.

     Някога Емилиян Станев казваше, че един от най-големите житейски парадокси се състои във факта, че изхабените, омърсени и много по-греховни възрастни учат чистите деца. Децата са много по-непорочни и неосквернени от възрастните. Затова главните разказвачи и персонажи в 13-те разказа от сборника „Момичето, което предсказваше миналото“ са деца, от които дванадесет са момчета и едно момиче. Децата разказват без съображения, преструвки и преигравания. Те следват чистите си сърца и души, не  хитруват, децата са  искрени и неподправени, автентични, много са чувствителни към справедливото и несправедливото, към доброто и злото. Бедата при възрастните е, че забравят детството си.

     Разказите на Красимир Димовски са силно хуманистични, изпълнени със съчувствие и състрадание към героите, които са унизени и оскърбени от живота и съдбата. В „Гноп“ .главният герой е изоставено дете, отгледано  от лошата старица Флора. Всички го бият и тормозят. Детето мечта