Откъс от едноименната книга

Уроците на Иван Динков

4.67   (3 votes)
и доуточняваше:

 

                             По дух – без жителство...

 

     Защото без съмнение той е европейски и световен поет. Неговата лична литературна мярка бе възможно най-високата – българската, европейска и световна класика. Иван Динков познваше световната литература в най-добрите й обрадци и се съизмерваше творчески само с тях.

     В поезията на Иван Динков няма да срещнем нито една чужда дума, нито една чуждица, нито пък присъства думата „враг“. С лириката си той доказа на всички модернисти и постмодернисти, че на родния български език, само с български думи може да се изразят и предадат и най-фините и сложни човешки усещания, преживявания и състояния. В изкуството като че ли нй-важни са пароксичните състояния, фаталните проби, които предизвикват спазми. Стиховете на Иван Динков са неимоверно сгъстена емоция, която едновременно ни притиска, но и ни освобождава. Той трансформира чрез думите си болката в поезия. Такива конвулсивни стихове разтърсват, чрез тях преживяваме катарзис, пречистваме си душите и сърцата, домогвайки се и достигайки до Смисъла. Именно с такива стихове е изпълнено творчеството на Иван Динков. Като древен мъдрец Иван Динков изричаше неопровержими истини като безсмъртни поетични формули.

     Най-обобщаващата и синтезирана характеристика на поезията на Димчо Дебелянов само в два стиха прави неговият събрат по перо и земляк Иван Динков в гениалното си двустишие от стихотворението си „Лирика“:

                  След смъртта на Димчо Дебелянов

                  ангелите вече нямат хор.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2025