И спят отдавна всички знамена

Be first to rate

     Стане ли дума за голямата българска поезия и литература винаги в съзнанието ми изплуват Пазарджик и Пазарджишко.     Това го казвам заради имената на Константин Величков, Теодор Траянов, Димчо Дебелянов, Димитър Бояджиев, Никола Фурнаджиев, Райко Алексиев, Нешо Бончев, Борис Делчев, Иван Сестримски, Александър Геров, Павел Вежинов, Георги Мицков, Стоян Бакърджиев, Иван Динков, Георги Спасов, Милош Зяпков… И още… Каквото и да си говорим, струва ми се, че ролята на родното място, на традицията, никак не е маловажна. Това се отнася с пълна сила за Никола Фурнаджиев и неговото творчество.      

      Взирайки се в историята, можем да открием и известно логическо обяснение. Пазарджишкият край можем да го определим с една дума, която най-точно и пълно, струва ми се, дава ключа: НЕПОКОРНОСТ. Вижте само – център на Априлското въстание, център на събитията от 1923 година, най-силно партизанско движение, доколкото го е имало, разбира се, и независимо каква е оценката за него. Но това са факти, които категорично говорят за непокорство. И тази непокорност, несъгласие с действителността всякога са били и ще бъдат основен творчески стимул за надарените. Независимо дали става дума за обективна проблематика или за екзистенциални теми.

     Главно събитията от 1923 година родиха една от най-великите български поетични книги “Пролетен вятър” на Никола Фурнаджиев. Тази стихосбирка е най-големият и безсмъртен паметник на един от най-могъщите поети, които е раждала българската земя. Същевременно доказва колко е важно за твореца да има биография, защото събитията се преживяват от поета, той е техен непосредствен свидетел.

     В нито едно стихотворение от „Пролетен вятър” няма да открием нито пряк, нито косвен намек или споменаване и позоваване на Септемврийското въстание от 1923 година. Но е несъмнено, че в тематично отношение стиховете са отклик именно на драматичните до трагичност събития, защото тогава България е фактически в гражданска война.

      Изумителен е фактът, че стихосбирката излиза в края на 1924-та година, когато Фурнаджиев е само на 21 години!!! Да сътвориш такива знаменити стихове, когато си само на 19, 20 или 21 години е наистина уникално не само за българската поезия. Струва ми се, че в световната литература има само още един аналог – Артюр Рембо, който пише „Пияният кораб” и други гениални стихотворения също до 21 години!

      Поезията от “Пролетен вятър” граб

1234>>>

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2024