Помагало за журналистически факултети – I

Има страници, в които Андеш Брайвик не присъства с името си, а е само Той. Привидно е „един от нас“, но за света около себе си остава неразличим. Затова и предположенията за евентуални извършители първоначално гравитират около Ал Кайда и Кадафи, за да се сгромолясат пред истината, че в различните етапи всичко е ставало пред очите на хората. На финала на книгата Осне Сайерстад отново насочва вниманието към вече разказаната история за момичето от Иракски Кюрдистан – също жертва на Брайвик, което не се е отказало от корените си, но е искало да стане част от новата си среда – учи езика, търси път сред обкръжението си, купува си норвежка носия. На нея не ѝ даден шанс.

14

Овладяността на документалния разказ не допуска изблик на емоции, няма разтърсващи полемични изблици – той трупа фактология, а от нея постепенно се напластява напрежението. В тази конструкция напълно е спестена сантименталността. По време на съдебните заседания част от ръководството на Младежката работническа партия е погълнато от мобилните си телефони; на годишнината от трагедията родителите могат да отидат на поклонение на Ютьоя в различни часове от останалите живи младежи от партията. После се появява поредният уточняващ детайл как водачите на младите партийци до един успешно са поели по стълбата на йерархията. Това е вече сюжетът на послеслова за Другите „едни от нас“ с посоките пред тях, които загиналите няма никога да изминат.

Вариантите на подобно журналистическо разследване като тип подход могат да бъдат много различни, но убедителността на „Един от нас“ е в постигнатата поливалентност, позволяваща да разкрие глобалният проблем и мястото на отделната личност. Това е журналистика, която не спекулира с емпатията на читателя, а онагледява как може д се стигне до една катастрофа. Опасността е, когато се постави конфликтен въпрос, към него се тръгне с мисия за разрушаване и поредният привидно анонимен човек се превърне в палач, а жертвите трябва да преминат през неговия хладнокръвно организиран ад.