Помагало за журналистически факултети - II

3.42   (53 votes)
Евгений Попов и Белла Ахмадулина, то може да се проследят различни, но непременно тежки драми – от изключване от Съюза на писателите, през забрана за публикации, а решение се явява и емиграцията. С появяването си в алманаха Юз Алешковски отхвърля анонимността на толкова популярните си текстове, скрити зад самиздата, а цената е пътуването през океана.

Успехът на Людмила Сугарева да вземе интервю от него е голям, защото българският му издател, поетът Георги Борисов, подчертава, че той интервюта не дава. В книгата си „Откаченият вагон“ Георги Борисов проследява как това общуване се получава през двайсетина години. Разговорът с него започва от размислите за злото и доброто и каква може да бъде гледната точка. Алешковски тръгва от природата, когато лъвът посяга на агнето, но това не се възприема като зло, защото е условие за съществуване, докато идеите и идеологиите на човека могат да доведат до война. Пренесени в 21. век с всички възможности за комуникация за Алешковски се налага обратната тенденция – увълчване и настъплението на украшенията на първобитните племена – татуировки, пиърсинги. Той е далече от генерализиране и веднага уточнява, че не всички дегенерират, но огромната маса е тълпа, в която човек губи лицето си. Акцентът е, че неслучайно хората все по-често са наречени не човечество, а маси. Така в разговора се стига до мощта на творците, които изнасят с инструментариума на своето изкуство големите истини за времето си. Тежката дума в размислите му е „залез“ –

18

объркани са отправните системи. Това особено силно се чувства в религията – убийците са в църквата и се молят за успех.

Тази първичност за него е особено опасна, защото лесно с малък дори лозунг може да се застане колективно на позиция, която е моделирана от определени интереси. И отново се връща към изкуството, тъй като неговите сюжети, претворени от големите художници, се превръщат в едни от най-въздействащите разкази. Стигащ до възприемането на културата, говори за по-добре образованите като цяло европейци и добродушните много контактни американци, за които подчертава, че имат други сметки за оправяне между белите и черните. Той отново се връща към темата за доброто и злото – въздържа се от общи формулировки – добрите и лошите хора навсякъде си приличат. Постепенно се разкрива чертата му да опредметява. В движението между алтернативите възприема разума като мъжа, а душата – като жената. Тук поставя акцентът, че душата е безсмъртна и затова шеговито подчертава, че е феминист. Големият въпрос е как може да се постигне разбирателството между разума и душата.

Юз Алешковски трудно допуска до себе си, но е категоричен, когато разговорът се насочва към бежанските потоци в Европа. Отново се връща към оценката си – „залез“. Вижда го като опасност за Европа – възможното заличаване на нации и религии. Верен на себе си, полага личен щрих – възможното спасение е доверието в Бог. За него доверието е по-съвършено от вярата и отново преминава към житейските вълнени

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2025