19
и да се отхвърлят всички видове зло. Божественият дар на твореца трябва да стигне до детето и то непрекъснато да се докосва до красотата, за да се създаде възторгът от нея. Колкото до твореца – възторгът е до момента, когато се постави точката. Точно така поставя и точка на разговора. Иронията и добротата при него непрекъснато се преплитат, за да се постигне лаконичното и дълбоко премислено отношение към основното, а всичко друго да се отхвърли.
Разговорът за Кемал Ататюрк вече може да предизвика категорични противостояния. Той започва още с цитираната мисъл от проф. Вера Мутафчиева за това е къде е ползата от периодичните окървавявания със съседната страна, но трябва да добавим, че те са продължили достатъчно дълго време. Негова е мисълта, неможеща да не предизвика полемика:“ Да се пише история е по-важно, отколкото да се прави.“ Едновременно с това няма как да се пренебрегне познанието, че именно писането на история, съобразена с поредните конюнктурни обстоятелства, винаги ражда превратни модели на познание за цели поколения. Турците са последователни в едно – още през 1934 г. Великото национално събрание решава никой след Кемал Ататюрк да не взема тази фамилия. Имало е един начело на държавата и той е неповторим. Постигнал е голямата си цел – съумял е от разпадаща се империя да изгради напълно модерна държава. Речите му се конкурират с продължителността на изявленията на Фидел Кастро и гонят 40-те часа, но основната цел не се променя – държавата трябва да стане напълно светска и с матрицата на миналото да се приключи. Промените са в управлението. Пълната промяна е заложена в перспективата за поколенията, които идват – принципно нова основа на образованието на демократична
20
основа с диалогично отваряне към световните ценности. Всичко това е съпътствано с условието, че не може сляпо да се следва Европа, а да се отстоява националната специфика. За да тръгнат напред младите, те не модат да имат консервативни задържания в рода – оттук избирателните права на жените, които ги извеждат извън вековните предначертания на дома. Заедно с това в разговора с проф. Людмил Спасов и писателя Димитър Недков преминава и темата за жените в живота на Ататюрк, но нито Димитрина Ковачева, нито Латифе ханъм се превръщат в доминанти. Те имат своето присъствие, но не променят водещата линия, преобразила из основи един свят. По този начин разговорът много последователно проследява позицията на държавника, а личните драми могат да бъдат съпреживени в биографичните романи, синхронизиращи фикция и дейстителност. Българската гледна точка в коментарите може да се открои във фактологично проследената линия за отношението на Ататюрк към България, проследено във времето, за съпътстващата го българска среда. Сред нея през каквито дипломатически контакти или съкровени връзки да се
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.