Техните Българии

3.48   (58 votes)
Мерсия Макдермот е вече неспирно пътуващият наблюдател, за когото картата на страната не е тайна. Това извън любознателността ѝ е свързано с изследванията, които прави за своите книги. При пътуванията си тя търси автентичната среща. Това дава възможност в „Имало едно време в България“ да доразгърне вече написаното в историческите текстове. Самата Мерсия Макдермот е убедена, че книгата ѝ за Яне Сандански от академична гледна точка е най-значителна. В нея тя се спира на клането в Мелник през 1912 г., което предизвиква селяните от близкото село Петрово да отмъстят, като избиват местните турци, а оставят само децата. Този кратичко предаден факт е друго лице на „българските ужаси“ в изследването, но в мемоара е разгърнат по посока участта на децата, за които не е допуснато да

10

продължат да живеят с омраза и желание за отмъщение. И ако в България е най-популярна с книгата си за Васил Левски, то действително Карлово е мястото, в което се чувства напълно в свои води, както по-късно става с Благоевград. Хората, с които общува обхващат всички сегменти на обществото, но Евксиноград свързва с Георги Димитров, Копривщица с Анна Каменова, Родопите с Антон Дончев, а заедно с това се нареждат журналисти, работнически колективи, колеги. Така през годините се натрупват нейните впечатления за нравите в страната, които нямат претенцията за народопсихология, но очертават облика на обществото през погледа на чужденеца, който е и „свой“ с темите, които разглежда, но си остава и външното лице. Категоричният извод от социалистическа България е за връзките, без които битуването се оказва много сложно. Тя има своето обяснение, вглеждайки се в историческото преживяно, но за нея те са и проклятието, което се предава от поколение на поколение. Известна е закачката, че трябва да се внимава, когато те хвали англичанин, но заедно с ясно заявената си любов към България , не е спестена иронията – българите не са експедитивни в кореспонденцията си; организацията за дадено събитие често става в последния момент, като изходът е в нещо временно и импровизирано; привидно лесното за изпълнение намерение може да се окаже непосилна задача; не е тайна хаосът, скрит зад фасадата на престижната институция. Тя стига до утвърдени впечатления от рода, че на иконите на Кирил и Методий не се палят често свещи, защото те може да са направили своя голям дар към народа със създадената писменост, но не са като светците, за които се вярва, че могат да помогнат за божията милост. Мерсия Магдермот добавя: „Българите са

11

пестеливи и практични хора и явно случаят не си струва свещта.“

Това, което обединява гледните точки и на Мари Айхорн, и на Мерсия Макдермот е отношението им към образованието. Германката има за всеки ученик определена методика, с удоволствие споделя интересите на децата да гледат подходящи за възрастта им филми и удовлетворението ѝ е, че се чувства действително полезна. Тя е много благодарна за възможностите, които са й дадени, за да опознае един свят.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2024