Сенчестия мъж

5.00   (6 votes)

В морската градина,

в уречения летен час,

от сянката на пинията висока

се показа мъж от плът и кръв.

От пейката под боровия клон

гледах сенчестия мъж

как пристъпва между тъмните петна,

докато стигна боровата сянка,

където седна на пейката до мен.

От джоба на сакото си извади

малък сребърен часовник

и приближи се той до мене плахо,

и едва дочуто ми прошепна:

„Нищо аз не притежавам,

само времето в часовника е мое.“

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2024