Проблемът за живота, литературната творба и изкуството

една страна това са теми от съвремието на авторката, а от друга тези теми и проблеми са засегнати по един или друг начин и в творчеството на не един автор, историк или философ през античността. В края на 19-ти и нач. на 20 век археолози като Артър Евънс и Хайнрих Шлиман са  направили своите големи открития в Троя и Крит. След техните открития археолозите  попадат на все повече артефакти – фигурки или изписани керамични съдове с определени сцени, потвърждаващи тези характерни особености от културата и ежедневния живот на древните гърци, наред с вече известното. А знайно е, че все повече автори в епохата на модернизма са имали  желанието да впишат своите творби сред канона на класиката, на образцовите творби. Това също е важно да се подчертае, когато трябва да се направи рязка граница между личния живот на автора и неговото творчество. Неслучайно Вирджиния Улф се шегува с биографичния метод при изследването на литературната творба, въведен от Сен Бьов.

      През 1931 г. Р. Кембъл пише иронична поема със заглавие “Georgiad” (“Грузинци”) за да осмее представителите на Блумсбъри[iii], известни като Джорджианци (автори от епохата на крал Джордж), отъждествявайки ги с изтока, варварското, нечистото. По-остър и по-безкомпромисен от него е У. Луис, определящ в критическите си статии творбите на В. Улф като бездарни копия на романите на М. Пруст, „Одисей” на Дж. Джойс и др. Той е саркастичен и осъдителен спрямо кратките моменти, загатващи любовни увлечения между жени в „Мисис Далауей”, „Към Фара” и др.[iv], и критикува В. Улф, че подражавайки на Пруст, пише романи, пропити от психическата болест, от която страда; че поддържа възгледите на Самюъл Коулридж, че творците и откривателите са андрогини в духовен план; сравнява членовете на Блумсбъри с наследници на оживелите жители на Содом, нарича ги антихристияни и с други обидни епитети; противопоставя се на ролята на жената в науката, изкуството и литературата, възприемани дотогава като дейности за мъже. Твърди че В. Улф критикува автори, от които копира бездарно и на които завижда. Отзивите му имат подривно въздействие върху В. Улф, която с големи усилия се опитва да преодолее биполярното разстройство, от което страда, в резултат от смъртта на родителите ѝ, брат ѝ и сестра ѝ, от войната и разочарованието от липсата на духовни ценности, обезличаването, убиването на човешкото в епохата на модернизма[v]. Още един повод да се направи съпоставка между творбите на двамата автори.

      В. Улф изгражда „