Проблемът за живота, литературната творба и изкуството

Към Фара” със средствата на импресионизма, подобно на пъзел в поток на съзнанието. Като творец, критик и словослагател авторката преценява че са важни не само думите и изразите, но и начинът, по който са положени в текста, сякаш са живи същества и притежават „магически свойства” [vi]. Тя внимателно ги подбира и моделира в мисли, в изречения, в поток на съзнанието. Тази игра със словото дава възможност да се откроят други нива на прочит на творбата чрез форми, символи, смисли - „втъкани присъствия” [vii] от други текстове. В. Улф обича да преосмисля нещата от живота, изкуството и литературата чрез асоциации и метафори[viii]. Романът присъства в различни метафори – книгата с приказки от Братя Грим, от която Мисис Рамзи чете на малкия Джеймс, картина, чорап, пеперуда, пашкул и др.

Описвайки моменти от живота на семейство Рамзи и техните близки в два дълги дни и една кратка нощ, в която е синтезиран период от десет години, авторката конструира погледа на твореца към света и неговата философия в епохата на модернизма, когато под влиянието на науката и техническия прогрес, човекът е изгубил своя собствен център. Липсва вярата в Бог и човечеството е изправено пред една огромна бездна. Погледът отстрани е постигнат чрез описания на лятната къща в провинцията и промените, настъпващи в нея като отражения или отзвук от събития, случили се на далечно разстояние; чрез мислите на художничката Лили Брискоу; чрез кратки моменти на емпатия у неоткрояващия се напълно разказвач-наблюдател (той или тя, понякога е Лили, но и не съвсем), разкриващи предположения за вероятни чувства и мисли в околните, въз основа на наблюдения върху действия, движения, изрази на лица, пози, гласове...

    Мотивите от изкуството, формите и очертанията, чрез които имплицитно са загатнати фигурите на богове и герои от египетската, гръцката, римската и др. митологии, образи и символи от християнството[ix] и др., са метафори, чрез които В. Улф се завръща към спомените си за отделни мигове от живота със семейството си и ваканциите, прекарани на вилата в Корнуол, Югозападна Великобритания. Спорно е дали думата „прототип” е подходяща за семейството ѝ, загатнато чрез семейство Рамзи, както и за вилата, като се има предвид, че писането и изкуството са средствата, чрез които тя се връща по-безболезнено към най-съкровеното, останало в паметта ѝ за най-близките ѝ, а не обратното- че е търсила начин да ги въплъти в „мозайката“ на романа. Неслучайно „Към Фара” е конструиран в три части- „Прозорецът” (може да се представи със знак- символ: око); „Минава време”- дълга нощ, чрез която са изразени едновременно преградата и нейното преодоляване, за да може погледът на окото от Първа част безбол