Проблемът за живота, литературната творба и изкуството

      Чрез акта на писане на романа В. Улф преминава през своята бездна, за да постигне вътрешно равновесие. Подходът, който е избрала за изграждането на повествованието, е провокиран от изследванията на Анри Бергсон, Уилям Джеймс и  Фердинанд дьо Сосюр. С трудовете на Бергсон са свързани темите за интуитивното и придобитото от учене и чрез опит познание; за миговете на прозрения, свързани с бъдещето, с вечността, внезапно проблясващи и изгасващи в настоящето. На теорията на У. Джеймс се дължат посоките, свързани с движенията в творбата. Правата посока, в която тече действителното за романа време, е като съзнанието- течаща река, която не се връща обратно (транзитивност). Кръговите движения, загатващи героите като пеперуди в полет, трептящи в концентрични кръгове около мисис Рамзи, около празен център, около фара и др. изразяват желанието и невъзможността им за селективност, т.е. не могат да достигнат някакъв център. Те са израз и на трептящите и кръжащи около съзнанието неща. Те кръжат в пространството около твореца, но не могат да навлязат в някаква форма, затова биват вмъквани, загатвани, напасвани чрез алюзии, метафори, щрихи- изобщо други знаци. Според теорията на Ф. дьо Сосюр езикът е знак. Но той има предвид речта, която е изградена от звуци. В. Улф обръща тази перспектива като използва за опорна точка изобразителното изкуство, работещо със светлината- в диаметрална противоположност на звука. И това не е случайно, като се има предвид, че и звукът и баграта имат тоналност. Така че вместо знакът за ухо, което се опитва да възприеме някакво изказване, в началото на своя роман с прозореца тя загатва око, което се стреми да проникне, да изследва, да достигне... Сосюр обяснява връзката между мисъл и реч чрез графика, в която преградата- връзка между мисълта и звука е изобразена като канал, бразда[x]. Оказва се, че връзката между мисълта, която е мъглявина и звуците, които я предават чрез стройната си подредба в речта, е невидима, неустановима. Сосюр предлага друг пример с водна повърхност, върху която вятърът предизвиква вълни[xi], за да обясни как се разбира, че е осъществена връзка между мисъл и звук, а оттам и в стройно подредена реч. Точно този момент сякаш е пресъздаден, но отново в преобърната перспектива чрез бездната „Минава време”, вмъкната между „Прозорецът” и „Фарът” в романа[xii]. Вероятно за В. Улф е било болезнено да мисли или да споменава директно думите, с които е назовавала своята майка и другите близки, които е изгубила. Метафората за потъналата къща в „Минава време”, когато мисис Макнаб се носи като тежка гемия (154); тромава тропическа риба, лъчът на фара разучава шарките по килима (157); слънцето разчертава стаите на бразди и квадрати (157) и др., така, сякаш подът н