Корабът на лудите

В полумрака преминават сенки по платното, докато много удобни

седалки остават непокътнати и празни. Никой не иска да гледа филм

за мълчанието и холокоста, за болни хора, които плават с

лодка, рисуват цветчета по бели листи и, изоставени, си разказват едни

на други за още един ден в лагера.

А градовете? Те са сандъци, пълни с олово. На държавите не трябва

да се говори галено, те са отмъстили за земите си и са оставили тротоарите за

обърканите момчета и болни.

Мълчешком, след прожекцията на филма, вървя из града,

който се превръща в кораб на лудите и изчезва в реката.