Кой си?

Накъдето и да тръгна, ти ме следваш. Ти си като дух

от викторианските романи, който танцува в далечината

и все още търси другата си половина.

Когато сутрин си правя кафе, ти ме прегръщаш

и хвърляш на тъкмо оправеното легло и тогава,

сякаш си виждал Зевс върху Леда, ме

обладаваш.

И докато вървя по улицата, очаквам да ме нападнеш.

Изненадващо, в трамвая, пред множество хора

прекарваш език по лицето ми, но никой не вижда.

В полунощ, след кратък сън, отварям прозореца

и отново идваш, агресивен и мрачен, и скоро

си върху мен. Притискаш ме и ме газиш, и милваш.

Ако някой беше влязъл веднага след идването ти,

щеше да види голям пламък, който расте насред стаята

и после изчезва.