Колко още

Затворих вратата, за да не види никой

перата, козината, кожата, които отпадат от тялото ми.

Задушаването сред книгите от всички времена,

спането на дивана, който никога не е сгъван,

и пазенето на цветето, което, въпреки всичко,

разцъфна.

Колко грешки в сивите гардероби, рокли,

които се закопчават до гърлото и бели ризи

за всякакъв случай. Колко масла и кремове,

от които кожата остана твърде млада!

Колко какво ли не безполезно и антикварно,

колко истории за чужди животи и стари знамена,

билети, които излизат и те зоват на края на света.

Прозорец, който е затъмнен със завеса, остана малко

време, само един следобед за голямата вълна.