* * *

4.90   (41 votes)

Ярко слънце, слънчасали ярки,

и петел – реквизитен и глух.

Тук писмата пристигат без марки

и дъждът приземява се сух.

 

Тук е вечна, далечна провинция

с разнебитено, прашно небе.

Тук се помнят подкови и клинци

и пред бога се дава обет.

 

И от време на време се давят

черни кучета с бяла луна.

В стародавната улична врява

може пак да си вземеш жена.

 

Вероятно е даже да срещнеш

книжна сянка от някакъв век.

Мои доменни глинени пещи,

мой домашен световен човек.

 

Частнособствено в теб се разхождат

глуповати и цветни петли.

Но додето се сетиш за ножа,

трябва цял ренесанс да боли.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020