Не вярвам аз в трагичните герои.
Не вярвам аз в човешкия безброй.
Защото мойте мъки са си мои
и скапания мой живот е мой.
Не вярвам в нагласените сюжети,
в наглед импровизираната реч.
Не вярвам и в безхитростни куплети,
защото те се целят надалеч.
Не вярвам в набелязаните жертви,
дори когато те лежат в прахта.
Но най не вярвам на интелигенти,
които се тревожат за света.
Защото онзи, който се тревожи,
живее в своя стаен небосвод.
Защото друг живот е невъзможен,
щом ти си този, същия народ.
Как вярвам аз в един човек, но где го!
Навярно той е още в пелени.
И кой ще подозира точно него,
та непременно да го съхрани.
Не знам, но го усещам със сърцето.
И в нагласен от времето сюжет –
войводата върви пред свойта чета,
смъртта не нарушава този ред.
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.