Механа

4.87   (614 votes)

Човекът е сърце на друг човек,

недей го наранява с твойта лира.

Виж как се движи мъничък и лек,

как мъничък и лек накрай умира.

 

Не вярвам, че светът е малък, той

е малък и голям според човека.

Човек печели своя сетен бой,

но и животът вече е изтекъл.

 

Полека спират всичките сърца,

с които си надмогвал враговете.

Забравяш как се правят чудеса,

забравяш поетеси и поети.

 

Но някъде, зад ъгълче едно,

обезсърчено удря твойта мисъл.

И споменът за времето оно

живее, както ти си го написал.

 

И думите, макар епизодични,

по навик търсят мястото си в стих.

И сълзи старомодни те пресичат

с мълниеносен, стогодишен щрих.

 

Виж как човек с човека се целуват

пред спусъка на стенния пищов.

И всичките омрази се преструват,

че са една-единствена любов.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2025