* * *

ХЛЯБЪТ  Е  ВСИЧКО  и не всичко е само хляба,

без водата, която житото мели на прах,

без вятъра, който зелените клони възсяда

и се изтръгва дървото от своя корен,

и то тръгва

в неизвестна посока

без страх.

Хлябът е този, който ни дава сила,

но какво е силата без кротката ласка на крен,

без оня дъжд неочакван,

който идва и си отива,

без да каже  дали ще се върне

някой  ден.

Какво е хляба, без снопове слънце отгоре,

без наръч от думи,

покълнали в миг съкровен,

без чувства, които

в теб са пуснали корен

и правят живота по- смислен

и по-съвършен.

Хлябът е всичко, когато покрай него  

 дъха на топла пара и обич,

и нещо добро

разцъфтява в душата ти,

и възкресява  най-свещеното

и пречистващо  вярата –

Рождество.