* * *

НE ДОЙДЕ МОЯТ СНЯГ,  моят шеметен сняг не дойде,

той остана далече, далече зад мен остана,

но затварям очи и виолетовите му брегове

пак изпълват  гърдите  ми с  нежна, сребърна пяна.

Пак дишам моя чист детски простор

и пред мен хоризонти един след друг се откриват,

и целият свят сякаш е един  възторг,

който  извисява крилете си мощни над всемира.

И целият свят е топлата мамина длан,

на баща ми бавната песен, перата от лед на стъклото,

един снежен човек,  който оставих там

и синия извор на хубост

в небето високо.

Ще остана, дълго ще бродя тук,

докато стигна вратите  на други, различни вселени,

докато срещна в нова форма и нов звук

радостта и онази вселенска любов,

в мен родени,

докато стигна накрая белия, Млечен път,

който живота на всеки от нас прекосява,

докато неусетно премина предела и стигна  Отвъд…

и се върна обратно,  като бяла снежинка,

която

да те просълзява…