Violeta Boncheva

Poetry

ХЛЯБЪТ ...

Be first to rate

Poetry

НE ...

Be first to rate

More

КОИ СМЕ

Be first to rate

Коя съм аз и ти кой си,

питат сенките на  града –

не ни познават,

не са ни виждали отдавна заедно,

ръка за ръка,

рамо до рамо,

не са ни виждали от много години

 да броим листата,

съборени от вятъра,

нито да подпираме стените

на  някой ъгъл,

скрити.

Ние вървим под липите,

сякаш безцелно забързани,

без да броим часовете,

без да мислим, че  идва разсъмване,

че уморената жълта луна ще се скрие

в лазурните пазви на деня

и тогава

ще изплува съвсем обикновена

 

и бяла…

 

Сега гълтаме сока на нощния въздух,

раменете  ни се докосват понякога

и колко му трябва на човек да бъде щастлив,

мислим си,

една нощ с разпилени светилà в необята,

един тържествен град,

чието име с любов сричам,

и някой, който крачи до теб,

и няма нужда да казва,

че те обича.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2024