* * *

4.92   (52 votes)

От кибритената стая

гледам как пламти и гасне

сняг от тука чак до края,

сняг до Петър Анастасов.

 

Чувам нейде да се гушат

двама луди, двама млади.

Чувам къщички да пушат

и сама жена да страда.

 

И приятелите чувам

да докосват снежината.

Негодувам, негодувам

срещу кръвните си братя.

 

Не защото са на топло,

а защото не забравят.

И защото някак обли

ореолът им ги прави.

 

Мой приятелю, бъди ми

неотнесеното в гробът.

Ще умрем, но не над рими,

а кога въстане робът.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020