Nikolai Zayakov

Poetry

Несретно

5.00(2 votes)

Poetry

Черно

5.00(1 votes)

Poetry

Орисано

5.00(5 votes)

More

* * *

4.93   (511 votes)

Сънувам още бялата гора,

и черните си страхове сънувам.

Завинаги ли оня ден умря,

или на мене само ми се струва.

 

Наистина ли имаше гора,

та толкова болезнено я помня.

Страхувам се, че може да умра,

и тя за някой друг да е огромна.

 

Но аз навлязох в бялата гора,

държавната й граница пресякох.

И сянката на птица ме огря,

или на хеликоптер беше сянка.

 

Но аз стоях сред бялата гора.

Започнал бях и аз да побелявам.

И изведнъж ме стегна черен страх

за тая толкоз мъничка държава.

 

Сънувам още бялата гора.

И черните си страхове сънувам.

Аз зная, че държавата умря.

Но границата още съществува.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020