* * *

4.97   (531 votes)

Човекът обитава себе си

в съгласие и тиха злоба.

Решава малките си ребуси,

на брата си копае гроба.

 

Но случва се понявга чудото

и добротата го обзема.

И причисляват го към лудите,

от тялото му го отнемат.

 

И някак всичко е на място,

и всеки е извънпоставен.

Грехът на грешниците грях е,

и праведниците са прави.

 

Тоз сиромашки миг на радост

ни сбира вкупом да мечтаем.

Да гледаш ангелът как пада

е преживяване назаем.

 

Навярно злото припечелва

от преобръщането в гроба.

Защо да си предмет на сделка,

ако си ти предмет на злоба.

 

Ти можеш да изтриеш с гума

сгрешената си самоличност.

Но никога не спирай дума,

изпратена да те обича.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020