Още помня колко исках да ме няма
и криех се в ъгъла да ближа рани
не можех да простя колко сляпа
ушите си притисках с длани.
И хлиповете заглушавах тайно,
раздиращи ридания без звук,
правех се на мъртва не случайно
страх ме беше да остана тук.
А "тук" бе мракът и вечната заплаха,
че все сама и необичана ще си остана,
и всички около мен с веселие разбраха,
колко болката ме правеше скована.
Докато да изчезна жално си мечтаех,
напук в сърцето ми роди се упование,
защото колкото и от друг да се нуждаех,
съдбата беше ми изпратила послание.
Събрах се и с игла парчетата заших,
в страданието дори открих си вдъхновение.
За моята наивност горчиво си платих,
но с радост върнах си загубеното зрение.
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.