Литературната 2023 на Дружеството на писателите - Пловдив

Голямата антитеза в нея е между градежа и привидно спокойното срутване на установените модели. Вероятно затова така устойчиво присъства пясъкът, който може да бъде открит навсякъде. Едновременно въздейства като материал на подготовката за устойчивост, но непрекъснато подсказва за дюните, които и остават, и могат да бъдат овладени от стихиите на промяната. Лирическата героиня в тези стихове съумява да се освободи от рамката на битието, но никога не може да я отхвърли от себе си. Тя има точната оценка за преходното и възможността винаги да бъде оттласнато. Заедно с това осъзнава, че то невидимо се вплита и тегли към своите формално мотивирани причини. Появяват се вечните жени – от Ева през Мария, за да се стигне до Мерилин Монро и всяка носи своята драма и вечно житейско основание. Привидно се приема, че ходът на времето е наложил промените си, но винаги остава кодът на първичността, който говори достатъчно ясно. Прахът от Сахара е „предисторическа писменост“, стига да има кой да го разгадае. Лирическата героиня на Екатерина Костова може да се ситуира навсякъде, но има много точна представа с какво се е разделила и как е приела новото, като неизменно носи в себе си усещането за чуждото. Съмненията остават, а срещу тях е готовността да се противодейства в името на новия цъфтеж, съответното ново начало. Понякога при нея, без да е огледална композицията, всичко се случва огледално и с един отложен старт се изживява. И ако при стиховете на Елена Диварова то е като вероятност, при Екатерина Костова реалността да се изживее пропуснатото е напълно възможна. Затова и при нея утрото е изпълнено не с традиционната надежда за ново начало, а с убедеността, че винаги може да се продължи. Натрупаното като масив от преживяно в един момент не може да бъде обхванато, но там, където антитезите не работят се появява алтернативата на любовта. Тъгата и смехът остават на полюсите си, а въздейства усещането за побеждаващата любов. Всичко това, свързано с културата на изказа, носи обещанието за едно продължение. Към двете поетеси дотук – възможно е изписаното да бъде по-кратко.

Различна като тип позиция е книгата на ХАРИ СПАСОВ – „ПОЕТИЧНИ ИЗГРЕВИ“. Стиховете в нея разчитат на директните послания, констатациите са категорични, антитезите – предпочитани, поантите – ясно изведени. Спектърът е изключително широк – Родината и исторически личности като Левски и Гоце Делчев; цялата панорама на личното битие – детството и романтичния свят на миналото, но синкопиран от реализма на възрастните; устойчивото присъствие на родителите и отчетливия акцент върху майката; любовта като страст, реминисценция, неразривно сливане, щастливите мигове на бащата с дъщерята; размисълът за осмисления опит. Заявено е едно силно мъжко начало – „Вземи ме днес“ или „Защото обичах“, а извън страстта предизвикателн