Като дете се бях сприятелил със свой връстник. Казваше се Милчо и училището не беше първа грижа за него. Аз пък се учех добре и за мене то беше важно.
Училищните работи обаче не ни разделяха с Милчо. Той например искаше да знае много за индианците и аз, като прочел доста книги, му разказвах. И двамата пък искахме да преживеем неща като тези, за които всеки ден си говорехме. Понякога и това се случваше при съвместните ни приключения.
От тях сега най-често си спомням за лова на пчелояди. Това са много красиви птици и когато ги гледахме, детските ни очи се изпълваха с възторг.
При топло време се събувахме боси, запретвахме крачоли и тръгвахме срещу течението на минаващата край селото река. Търсехме отвесен бряг, където пчелоядите правеха гнездата си в прокопани от тях дупки. Намирахме брега, сядахме на отсрещния и чакахме някои от хвърчащите наоколо птици да се завърнат в гнездата си. Чакането можеше да продължи с часове, но това не ни отказваше.
В мига, в който пчелоядите политаха към „техния” бряг, ние прецапвахме реката и ако те, уплашени, влизаха в дупките си, веднага запушвахме същите с камъни. След това с тесла или с друг инструмент ги разкопавахме така, че птиците невредими да се окажат в ръцете ни.
Тогава виждахме, че те са повече от красиви. Нямаха поне две пера от перушината си, които да са с еднакъв цвят. След като дълго и с интерес ги разглеждахме, пускахме пчелоядите на свобода. Възстановявахме гнездата им и щастливи си тръгвахме.
Често си мисля, че с лова на пчелояди при мене са дошли и някои от въпросите, чиито отговори са от най-трудните.
Не мога да приема, че полезните пчели са храна за красивите пчелояди! А може би в природата полезността и красотата невинаги се съчетават? Или пък това става по неведом за хората начин ?
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.