ПЧЕЛОЯДИТЕ

bottom:.0001pt;text-align: justify">         Понякога тези размисли ме изпълват с тъга... И спокойствие... Нещо истинско в живота ми е било много отдавна. Но не си е отишло съвсем.

 

 P.S. Наскоро в популярно списание прочетох статия за пчелоядите.

        Авторът на въпросната статия твърди, че различни птици са мотивирали въображението на световно известни поети и писатели.

       Джон Кийтс например, написал вдъховени стихове за славеите. А Едгар Алан По сътворил поема под надслов „Гарванът”.

 Пчелоядите все още ги нямало в художествената литература, но били достойни за епичен роман.

 Тези примери предизвикаха настоящия ми послепис.

 Спомних си, че „Гарванът” на Едгар Алан По е намерил място в стихотворение на Димчо Дебелянов. И в разказ на Елин Пелин.

 И при двамата български автори „властва” песимистичния грак на гарвана - „Никога вечe”. Хубавите дни са отминали и няма да се върнат.

 Подобни настроения „съдържат” и стихове на Николай Лилиев в книгата му  „Птици в нощта”.

           Все поводи, подтикващи ме в един неделен ден да спра при Милчо и да го попитам: Има ли ги още пчелоядите?

           Той веднага ми отговори, че ги имало. Трябвало обаче човек да ги търси дълго и упорито.

            Срещу течението на реката…

<<<123>>>