Познавам поета Усин Керим /1928 – 1983/ от ученическите си години в Чепеларската гимназия. Бях възпитаник на дома за юноши „Дичо Петров“, където се проведе и литературна среща с него. Още в началото ме впечатли неговата внушителна и симпатична външност – едра снага, мургаво лице и буен перчем.
Спомням си, че първите му думи към нас – възпитаниците от дома в Чепеларе бяха: „Деца, аз съм циганин. Вашите баби сигурно са ви плашили, че ако не слушате ще ви дадат на циганката“. Много вълнуваща беше литературната среща, най-вече заради прекрасните му и обсебващи ни стихове, които той рецитира, както и неговата прямота и искреност при общуването му с нас.
Поетът Усин Керим е роден в Тетевен, но по-голяма част от живота му преминава в родопския град Чепеларе, откъдето е и съпругата му. На негово име Община Чепеларе учреди и национална литературна награда.
Автор е на 12 стихосбирки, сред които се открояват: „Песни от катуна“, „Очите говорят“, „Под синия шатър“, „Кон жадувам“, „Халище“, „Като прашен скитник се завръщам“, „Лирика“ и други.
Още с появата на първата му стихосбирка „Песни от катуна“ /1959/ , големият литературен историк и критик Пантелей Зарев дава висока литературна оценка в списание „Пламък“ за поезията на Усин Керим: „Неговите творби излъчват едно свежо дихание, напомнящо ни сладостно вълнение, което сме изпитали от допира с природата, радостно вълнуващият трепет на живи хора, мъките и болките им. При Усин Керим поезията се ражда непосредствено от душата му“.
Дори самата поетеса Елисавета Багряна, впечатлена от дебютната книга на добилия веднага популярност поет и по-точно на стиха му: „ …орехът все у тях се рони“, възкликва: „Че това е един нов Яворов! Ако поетите можеха да възкръсват, това е един нов Яворов – същият огън, същата интонация , същата тоналност и мелодия“.
Сред най-емблематичните стихотворения на Усин Керим са: „Бабахък“, „Песни за Ата“, „Кон жадувам аждраханин“, „Син“ и други. Те ни покоряват с автентичната си и оригинална образност, запомнящи се лирически герои и нюансирана емоционалност, чрез страданието, любовта, драматизма и хуманните послания в тях.
Едно от най-хубавите стихотворения, наситено с драматизъм и психологически обрати е „Бабахък“. То е лирически разказ за любовта на двама млади – Мето и Арифа – „мома тънкоснага“, която е продавана от баща си на друг, нелюбим момък: „ А Мето все стиска камата си крива - / трепери и чака! / Трепери и чака! / Но виж пазарлъкът е вече направен / и може би скоро камата ще блесне… / И нека , бабахък, във тебе удари, / както светкавица
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.