Еньо-Теофил- Антихрист или човек во Христа

       Вечните въпроси, свързани със смисъла на доброто и злото, с жертвата, и престъплението, с битието и небитието, се изследват от учени-философи, теолози, психолози, социолози. Те са обект на художествено пресътворяване в литературата и различните области на изкуството.

       Представеното тук не е изненадващо ново, но засяга въпроси, на които вечно се търси отговор. Защото винаги има какво да се допълни към вече установеното.

       Малко са онези, които биха дръзнали да напишат творба, подобна на романа „Антихрист” от Емилиян Станев. Философските въпроси, които са засегнати в този роман, предполагат той да бъде изследван от различни гледни точки. Тук аз представям моя прочит на този роман.

      Понятието „антихрист” е философско, защото означава всяко нещо, което е срещуположно на Христос. Както е известно „анти-христ” е „срещу”, „против” Христос. От което следва, че Антихрист е не само падналият, подобно на Прометей (отхвърленият от боговете в древногръцката митология) или Сатанаил, както ни го представя английският поет Джон Милтън в „Paradise Lost“ [i]. Не е задължително този, който отрича законите на Христос да е под влиянието на нечестивия. Тоест не е задължително всеки да бъде Антихрист в Библейския смисъл. Ако се има предвид самото понятие, а не смисълът, който му придават свещените текстове.

     Такъв може да бъде разглеждан всеки атеист, който не вярва в съществуването на богове, ангели, светци или демони. Докато според богомилските възгледи, дори и вярващите в Бог могат да бъдат едновременно и антихристи, и антисатанисти, тъй като те носят светлината на Бога и тъмнината (материалното) на нечестивия. Защото признават Христос, но не успяват да спазят това, което е проповядвал, тъй  като човешката същност е такава, че не може да постигне никога съвършенство, защото е позиционирана между подредбата и хаоса, и между хаосът и подредбата.

       В православието това твърдение се приема като дуалистично, следователно неугодно за Бога, показателно за липса на отдаденост на Бога. Защото, дори да е несъвършен, ако човек е вярващ, моли се и се покайва, то греховете му ще бъдат опростени.

     Човек може да бъде съвършен в своето несъвършенство, защото както в хаоса има подредба и в подредбата- хаос, така и в съвършенството има несъвършенство и в несъвършенството- съвърше