* * *

4.92   (75 votes)

Таралежът има неподвижен двойник.

Неподвижният човек – подвижна сянка.

Можела целувката да е отровник.

И сълзата можела да е засмяна.

 

Всичко туй подробности са от пейзажа.

Невъзможността сама по себе си е пак възможност.

Мога премълчаното да ви разкажа,

ако искам, мога да му тегля ножа.

 

Мога и самичък да прехвърля хоризонта,

мога да се върна, но едва ли ще поискам.

Май че съм опитомен от анаконда,

май че от човечеството съм отписан.

 

Нищо чудно. Преди време паднах лошо,

струваше ми се, че съм напуснал себе си.

Е, навярно ще раздвижа живите си мощи,

но единствената си мечта погребах.

 

Може би дори не си я спомням вече.

Може би не е била мечта, а нещо сбъднато.

И ако животът ви изглежда вечен,

значи го живеете в отвъдното.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020