На Луция

Вече

кървящото
кратко свидетелство на годишните пръстени
дланите ни вече не се търсят по време на любов
медоносните пчели отлетяха със залеза и
цигарата изгасна на устните
неми за целувка

режеш клоните за общите ни бъдещи дни
докато не останат само корените
казвам си, че това дърво е чеп до чеп
добро е може би за огрев

тръгна си надалеч с един наръч
да дадеш светлина на нов огън